Афродит, покорна лисица, беше вързана и нетърпелива да служи. Господарят ѝ, авторитетният доминатор, ѝ беше планирал уникален урок. Започна с нежно галене на косата ѝ, прелюдия към дивата езда, която я очакваше. Неусетно за нея имаше нечестив план да унизи наболия ѝ бобър. С всеки удар вплиташе косите ѝ с пръсти, дърпаше го назад, докато забиваше пръсти дълбоко във влажните ѝ, космати дълбини. Усещането беше завладяващо, изкусителна смесица от удоволствие и болка. Стоновете ѝ ставаха все по-силни, докато продължаваше да я наказва с грубия си допир, тялото ѝ се гърчеше в екстаз. Накрая отприщи пулсиращия си член, забивайки го в очакващата я путка. Стаята ехтеше с виковете ѝ от удоволствие, докато я опуснеше, ръцете му все още покрити. Гледът на покорното ѝ същество, беше ограничен и грубо от погледа ѝ, това същество беше началото на пътуването ѝ към света на удоволствието, на пътешествието и на пътешестието.