Душът е светилище на самотата, рай за самозадоволяване. Място, където можеш да оставиш желанията си да се развихрят, без задръжки да спазват обществените норми или любопитните погледи на другите. Този Свети Валентин главният ни герой се оказва сам, без партньор, с когото да сподели горещото изживяване. Но тя не се обезкуражава. Вместо това поема нещата в свои ръце буквално. С палава усмивка тя посяга към надеждната си играчка, символ на самолюбие и овластяване. Започва да си играе с нея, водата се спуска по тялото ѝ, движенията ѝ стават по-преднамерени, по-страстни. Очите ѝ се затварят, потънала в пулса на удоволствието, продължава интимния си танц, водата, огласяща стеналанията ѝ. Това е празник на соло удоволствие, свидетелство за силата на самолюбието. Душ, който като завладяващо овластителство е овластене.