В дръзък обир лукав крадец прониква в сигурните граници на полицейско управление, без да подозира, че всяко нейно движение е заснето от скрити камери. Офицерът по сигурността, строг правоприлагащ орган на реда, я конфронтира в офиса, строгият му поглед среща ококорения ѝ ужас. Вместо да я арестува, той избира да упражни властта си по далеч по-зловещ начин. Принуждава я да се съблече, разкривайки голата ѝ форма, заснета пред камера. Виковете ѝ на страх и унижение са заглушени, когато той ѝ заповядва да му достави удоволствие. Тя се подчинява, сълзите ѝ се смесват с вкуса му, докато тя извършва дълбок, страстен минет. След това офицерът се качва върху нея, интензивното им свързване е заснено в цялата си сурова и изрична подробност. Крадецът, вече напълно доминиран, може само да яхне съдбата ѝ, докато тя е взета грубо, всеки стон, усилен от студа, ехото на стените на кабинета. Тази властова приказра, природата на контрола и желанието за управление е вродено от природата на желанията.