В изкусителна демонстрация на европейска чувственост примамливата френска прислужница Франсоаз се поддава на най-съкровените си желания. Облечена в съблазнителната си униформа разкрива пулсиращия член на господарите си, нетърпеливо поемайки го в устата си. С ръце нежно галещи мъжеството му, тя умело го задоволява, а устните и езикът ѝ работят в пълна хармония. Гледката на тази покорна слугиня, коленичила пред господаря си, е гледка за гледане. Отдадеността ѝ на задачата ѝ е очевидна при всяко движение, всяко облизване, всяко поемане на въздух. Стаята е изпълнена със звуците на удоволствие, вкуса на сперма и опияняващия аромат на похот. Това е сцена на чиста, неподправена страст, където границата между господаря и слугата се размива, където границите на желанието са натиснати до краен предел. Франкоаз, покорната слугиня, лъстията, маята, която духа на европейската красота, не ѝ подазва друга хубост, като друга хор.