Изабел, отчаяна мащеха, беше притисната в ъгъла от корумпирания директор на работното си място. Имаше зловещ план и Изабел като отчаяна жена нямаше друг избор, освен да се поддаде на исканията му. Директорът, мъж на власт и контрол, използваше позицията си, за да доминира над Изабел превръщайки срещата им в извратена игра на подчинение и доминация. Сцената се разигра в кабинета му, място на власт и власт. Директора, мъж на властта, седеше зад бюрото му, с очевидна сила във всяка заповед, която издаваше. Изабел от друга страна беше на негова милост, желанията и страховете ѝ, манипулирани от този мъж на властта. Напрежението се трупаше, когато директорът започна да я доминира, а заповедите му ставаха все по-интензивни. Изабел, зряла жена, можеше само да се подчинява на желанията му, тялото ѝ отговаряше на заповедите му. Директорът, мъж с опит, знаеше как да използва силата си, за да получи това, което иска. Срещата остави Изабел унижена, но и изпълнена, завещание за господството на директорите над нея.